Групово самообучение

Идеята е повлияна от Конфуций: „Кажи ми и ще забравя. Покажи ми и ще разбера. Остави ме да го направя сам и ще го зная“. Група от хора, които не са компетентни в дадена материя, решават заедно да я изучат, без да разполагат твърде напреднал ръководител или участник. Разпределят първоначално-подбраните основни теми и всеки се готви сам вкъщи да я представи на следващата среща. На самата среща всеки представя своята тема, след което дава практически задачи на останалите участници и им помага в случай на нужда. В края на срещата, след като всеки от участниците е представил своята тема, се подбират и разпределят темите, които стъпват на основата на предишните, за да се надгради наученото и приложеното от срещата и подготовката за нея. Ако е подходящо, групата решава да постави за цел на всеки от участниците проект, който да прилага наученото до момента. Всички участници ще работят успоредно и независимо по проекта до следващата среща, когато ще сверят развитието и ще споделят добрите и лошите практики. Отделно от проекта, те ще са подготвили новите надграждащи лекции. Като че ли е излишно да се споменава, че в този подход се прилагат принципи като самостоятелната работа, стимул чрез отговорността пред другите от групата, дълбоко разбиране на учената материя предвид нуждата след това да преподава на други същото нещо, получаването на обратна връзка и погледи върху материята от чужди гледни точки… и всичко това уплътнено с практика в група и самостоятелно с нотка на съревнование. Как ви звучи концепцията и бихте ли се включили в подобни занимания? Ако да – какво точно бихте изучавали в група?