На гости в Metalab

Metalab – Vienna, Rathausstrasse 6. Едва ли ви говори нещо. Е то и на мен. Само дето се намират в мазе в сградата на общината (жителите на която на скоро са им инсталирали радиатори за парно), и се разполагат фактически на пъпа на Виена, на 5 минути от Парламента, на 15 минути от Stefensdom Cathedral, в близост до Museums Quartier, историческия музей и още куп други атракции за туристите. Ако си говорим за комуникативност – намира се точно до станция на метрото, спирки на няколко трамвая и автобуси. А, и на 200м през бул. Stadiumstrasse до най-яката кръчма – Centimeter. Не мога да не си призная, че им завиждам изключително благородно 🙂

По същество тяхното мазе представлява 200кв.м. площ, разделена на 8-9 помещения. До колкото разбрах, част от тях те сами са си ги отделили от общата част. Започнали са със държавно финансиране от някакъв фонд, след което заедно с баш-ентусиастите са ходили на огледи за място докато се спрели на това. Но както и да е.

В момента, в който влязох един рус рошав младеж ме поздрави и попита “Ти ли си човека от България?”, който въпрос след това чувах от кого ли не. Тук е момента да отбележа, че добавяйки init Lab към семейството на Hackerspaces, ние ставаме първата лаборатория на Балканите, както и въобще в Източна Европа. Та имах честта да ме разведат из цялата лаборатория. Нещата, които много ме израдваха бяха: мъничка стаичка с дартс, джаги и други идиотии, и друга малко по-голяма стая, където беше единственото място за пушене, и където беше създаден извънреден комфорт за релаксиращите. Всъщност имаха платно и биймър, висящ от тавана, с които всяка събота си провеждали киновечер. Яко! Имаха си напълно оборудвана кухня, в която неволно се провеждали “teambuilding събития”, сървърно отделение, химическа лаборатория (малка стаичка, където преди са проявявали снимки), Whatever Lab (голямо помещение с абсолютно всякакви джунджурии включително <3D-object-creator>), помещение за сериозна работа, т.е. без много шум и разсевайтели, с удобни въртящи се офис столове и няколко гигантски монитора, много рафтове с книги и 2 синтезатора. От тази стая можеше да се стигне до нещо, което тепърва се ремонтираше, а това щеше да им бъде звукозаписното студио (което обясни наличието на синтезаторите). Всичко това излизаше към “всекидневната”, която беше наистина голяма стая с много дивани, столове, дълга маса в средата, телефонна будка в единия край и няколко огромни колони в другия край (+ разни други озвучителни техники, които не разпознах). За малко да забравя металния сейф, розовия еднорог, залепен за тавана в близост до друг биймър и… абе каквото и да кажа – ще е малко.

Нека пристъпим обаче към темата на разговора. А тя беше търсенето на отговор на някои въпроси, които интересуваха живо мен и Вальо.

В: Под какви лицензи се разработват софтуерните проекти в Металаб?

О: Господата не налагат абсолютно никакви ограничения относно това кой проект под какъв лиценз се подвизава. Решението се взима единствено от екипа, като се решава от всички първоначално участващи в него.

В: Какво представлява правилникът им?

О: Нищо особено. Очаквах да ми засукат някакви сложни йерархии, координационни съвети, специални органи и т.н. Е, всъщност йерархията им е съвсем формално описана в документа като си имат единия председател и от тук нататък всички решения на практика си ги взимат заедно на срещите, които си организират. Нищо особено няма и при правилата за ползване на Лабораторията и условията за членство – всички са равни пред закона в общи линии.

За този специално въпрос се замислих дали всъщност не сгрешихме твърде много, че задълбахме толкова именно във формалните глупости за това, как ще бъдем представени на хартия пред закона. Не оспорвам факта, че това е изключително важно, но реално нашата цел е не да създадем една бюрократична, процесуално-обременена организация, а едно “място”, което да привлича хората дори само с атмосферата, която създава.

В: Как се намират спонсори?

О: Спонсори плащали за реклама на разни събития, като най-подходящи били всъщност работилниците, защото тогава хората преживявали най-истински цялото събитие и съответният спонсор, виновен за подкрепата му, обирал най-много точки. Голяма реклама също получавали спонсорите и като си предоставят продукта за ползване при условието, че той ще бъде употребен на дадена работилница или нещо подобно.

Други приходи на финанси са им били разни държавни/общински/европейски фондове и програми, както и разбира се членският внос. Последният канал беше едниственият, който аз исках да избегнем, за това и разпитах повече за него. Нормално е всички да харесват безплатното и да го оценяват. Да, обаче фондът, който те е вдигнал на крака в един момент спира кранчето, спонсорът пък фалира, или решава, че вече не е на далавера да те подкрепя. Тогава ти залязваш. “You need to be self efficient!” или по нашенски “трябва да си си самодостатъчен”. Базовите разходи за Лабораторията (за която и да става въпрос) са консумативите и наема. Ако те не могат да се покриват от един стабилен постоянен паричен поток, тогава каузата е обречена. Това е, което те ми казаха, и с което и аз се съгласявам. Какво ще правим ние обаче, за да си осигурим финансово-СТАБИЛНО място под слънцето, предстои да обсъждаме.

В: Как се привличат хората към Лабораторията?

О: Те сами си идвали. Важно било в началото да има едно ядро от сериозни отговорни ентусиасти, които да задвижат организацията до момента, в който тя постигне нещо, достойно за представяне пред публичността. Тогава лека по лека хората сами щели да почнат да се появяват с желанието да бъдат част от това. Нормално било също така лицата да се сменят, едни да си тръгват, дали от липса на време, дали от разрастване на бизнеса, но тяхното място винаги се заемало от нови лица.

Тук аз заключих, че ако ние като организатори си свършим добре работата, останалото няма да закъснее.

На втората вечер щеше да се върне един младеж от Англия, та се надявах да ми разкаже малко за Лондонската Лаборатория. Всъщност се оказа, че той е в началото на собствения си start-up (soup.io) със сайт за микроблогване, който се е зародил именно в Металаб! А в Лондон се е занимавал с други “стартъпъри” и всъщност си приказвахме отново за виенската лаборатория.

Няма да се отплесвам в повече приказки, защото дори това май е твърде много… Едно нещо в Металаб обаче ми направиголямо впечатление. Атмосферата. И двете вечери се чувствах запленен от мястото, от хората. Не знам дали не са експериментирали с Feng Shui, за да създадат позитивни енергийни потоци или са приложили някаква магия, обаче за тези две вечери се чувствах много повече у дома, от колкото във виенския офис на фирмата, където работя, и където съм имал над 1 месец работа сумарно.

Това, което виждам като най-важна задача в процеса на създаване на Лабораторията е именно създаването на подобна среда с уникална атмосфера на уют, комфорт и доброжелателност, където хората сами да пожелаят да творят, дори без да са дошли с предварителна идея за проект.

Пожелавам си да успеем!

П.П. Качени снимки от срещата има в групата ни във Facebook тук .