Защо тръгнах, докъде стигнах и какво видях по пътя
На един програмист му писна да пише код.
На един колоездач му писна да се състезава.
На един пътешественик му писна да върви по чужди пътеки.
На един промит мозък му хрумна, че може да провери с очите си каква е истината.
Истината за хората. За българите, турците, помаците и стереотипите. За различните култури на различните надморски височини, за тиквите в полето и жилавите клекове в планината. За цвета на кожата, цветните телевизори и шарените черги. За къпиновия сироп, домашната ракия и планинските ручеи.
Истината за природата. За покорените върхове, гръмотевичните бури и мравките. За малките животни, големите животни и канибализма. За дупките в асфалта и гладките горски пътища.
Елате да си поговорим, да видите някоя и друга снимка и в студеното начало на зимата да ви почерпя със спомени от топли срещи с непознати.
